ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ е ансамбъл от професионални певици и съществува вече 40 години. Спецификата на тяхната гърлена гласова техника е базирана на напълно естествен процес на вокализация, която поддържа звука с мускулите на гърлото, а не с диафрагмата. От 1980 г. хорът е дирижиран от Здравко Михайлов, под чието ръководство в репертоара са включени творби, композирани със съвременна хармония и полифония върху мелодии от българския фолклор на автори като Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов, Петър Льондев, Стефан Мутафчиев и др.

През годините солистки на хора са Елена Божкова, Калинка Вълчева, Олга Борисова, Кремена Станчева, Анастасия Костова, Василка Андонова, Надежда Хвойнева, Стояна Бонева, Виолета Накова, Надка Караджова, Лиляна Галевска, Стояна Лалова, Янка Танева, Христина Лютова, Цветанка Варимезова и Златина Узунова. Създавайки по този начин най-добрия колектив от фолклорни гласове и благодарение на способностите на З. Михайлов като първокласен хормайстор, ансамбълът придобива международна известност и печели наградата Grand Prix de Disque на фестивала MIDEM във Франция.

От 1999 г. музикален директор на „Големите български гласов“ е Илия Михайлов. Заедно с хора осъществява много успешни проекти със знаменити творци като емблематичния български музикант Теодосий Спасов, холивудския композитор Мишел Коломбие, с френския джаз пианист Франсоа Рюлан и неговото трио, съвременните визуални артисти Мисирков/Богданов, с унгарския органист Ласло Фашанг и виртуоза на фолклорни флейти и гайда Болаж Донго Соколай и др.

Хорът гастролира в над 20 страни в Европа, Азия, Северна Америка на някои от най-престижните международни фестивали. Редовна част от тяхната образователна програма са майсторските класове за Харвардския университет, Парижкия университет 8, Страсбургската консерватория.

През 2005г. Министерство на външните работи на Република България селектира И. Михайлов и хора да създадат два албума за официални подаръци на страната по случай приемането й в Европейския съюз. Същата година Валерий Гергиев кани „Големите български гласове“ да изнесат концерти на Московския Великденски фестивал в Кремъл, зала „Чайковски“, и в манастира „Свети Петър“. Ансамбълът осъществява и турне в Канада, поставяйки рекорд по продадени за само за един ден 10 000 хиляди билети . Хорът участва и на Международния фестивал за нематерялно културно наследство в град Чънду, Китай.

Би Би Си, радио 3, записва „Големите български гласове“, а през 2012 г. френската музикална телевизия МEZZO заснема едночасов филм за работата им, включен в престижната серия „Хоровете на Европа".

Триото на френския джаз пианист и композитор Франсоа Рюлан и хора на "Големите българските гласове", с диригент Илия Михайлов работят заедно от 2007 г. Заедно те създават кино-концерта „La Belle Nivernaise/Лодката на влюбените, който е представен с успех на редица фестивали в Италия, Франция и България. Създалите се между френските музиканти и българския хор приятелски отношения, постепенно оформят идеята за нова музикална продукция, неограничена от параметрите на нямото кино. Постепенно при гостуванията си в България саксофонистът Кристоф Монийо и пианистът Франсоа Рюлан представят свои композиции на Илия Михайлов, и с неговата помощ ги адаптират и аранжират така, че максимално да паснат на гласовия диапазон, технически и естетически възможности на "Големите българските гласове". Специално за тази „авантюра“ е привлечен и контрабасисиста Клод Чамичян.

Репертоара включва:

- аранжименти на шансоните – La foule на Пиаф и Emmenez-moi на Азнавур;

- американски джаз стандарти – ,,I child is Born” и ,, Somethimes I fell like a motherless child”;

- френски обработки на известни български фолклорни песни като „Темней Горо“, „Вечеряй Радо“, „ Дилмано, дилберо“;

- "джазиран" прочит на произведения от български автори като ,,Дилмано, дилберо“ на Кюркчийски и ,,Великден Иде“ на Драгостинов.

- Оргинални композиции от, членовете на триото.

В резюме, тази изцяло нова музикална материя в който се преплитат френските и българските музикални влияния развива идеята естетически взаимно да се проникнат и допълнят тези, на пръв поглед отдалечени музикални култури. Придавайки нова идентичност на съответните музикални наследства се ражда проектът, ,,НОВИ КОРЕНИ“. Премиерата му се състоя на фестивала Détours de Babeles в Гренобъл, Франция през март 2023 при огромен успех.

Ето какво пише френската преса за него:

,,Очарованието подейства още от самото начало. Силните, деликатни, ясни, ниски, мощни гласове бяха в пълна симбиоза с инструментите, които понякога бяха петнадесети глас. Беше удоволствие да се слушат френски шансони, преразгледани от нашето [френското, б. п.] джаз трио, аранжирало също така и традиционните български пиеси, като всеки от музикантите – композитори внасяше своята специфика – или джаз, или френски песнност, или вкуса си към източната музика. Това кръстосване на музикални корени (или по-скоро влияния) зарадва много ентусиазираната публика. Да живее това уникално и изключително творение - Нови Корени - една радостна, топла и цветна музикална продукция.“

(Джаз Рона Алпи)

Звукът на Византия е музиколожки изследователски проект, чиято основна цел е да представи европейските музикални корени на България чрез славяно-византийската църковна музика, звучала по нашите земи. Целта е да се повдигне воала от Византийския свят, своего рода първообраз на Европейския съюз, със своето сърце в Константинопол и неговата снага - славянските страни България, Македония, Сърбия, Русия, в които православното християнство е основният структурообразуващ елемент. Най-свидната рожба на този свят е цивилизацията, наричана византийска, която е едно от двете лица на Европа и изгражда неделимото историческо единство на нашия континент.

В наши дни православната музика незаслужено е маргинализирана, докато в Западна Европа църковната музика звучи все повече от записи и концертни изпълнения. Крайно необходимо е постиженията в теоретичното изследване на Източната музика да бъдат доведени до знанието на обществото по пленителен и съвременен начин.

Систематизирайки и възстановявайки творби от X до XIX век, разчетени от старинни ръкописи, събрани от различни манастири, архиви и фондове, песнопенията са изследвани от специалисти и записани от църковни певци с духовно образование. Проектът обобщава литургичната музика, използвана в богослуженията на Балканския полуостров, която е повлияла развитието на западноевропейската култура за повече от хилядолетие.

През 2018 г. Илия Михайлов и неговият ансамбъл за Източно пеене „Софийски псалти” записаха и публикуваха част от изследвания материал на компактдиск, придружен от пояснителни текстове и илюстрации, в луксозно двуезично (на български и английски) издание.