Илия Михайлов (роден през 1974 г., гр. София) изучава пиано, контрабас, теория на музиката, хорово и оркестрово дирижиране. Дипломира се в Асоциирания борд на Кралските музикални училища в Лондон, Джулиард скул в Ню Йорк и Университета по музика в Лозана. Специализира в Нюйоркския университет и Женевската консерватория. Диригент и педагог с богат международен опит в ръководенето на успешни интердисциплинарни проекти и семинари, с многообразен хоров, оркестров, фолклорен и съвременен репертоар. Изследовател на източната (византийската) църковна музика и нейните идиоми.
От 1999 г. е музикален директор на "Големите български гласове". С ансамбъла реализира множество успешни проекти съвместно със именити творци като проф. Стефан Драгостинов, Теодосий Спасов, холивудския композитор Мишел Коломбие, френския джаз пианист Франсоа Рюлан и неговото трио, с унгарския органист Ласло Фашанг и виртуоза на фолклорни флейти и гайда Болаж (Донго) Соколай и др. Гастролира в над 20 страни в Европа, Азия и Северна Америка на престижни международни фестивали. Изявите му са високо оценени от професионалната критика.
Илия Михайлов е и даровит преподавател, който организира и провежда майсторски класове съвместно с Харвардския университет (САЩ), Страсбургската консерватория, Парижкия университет 8, Хоровата академия на фестивала в Пюизе (Франция), както и Училището по култура и изкуства в град Чънду, Китай. От 2009 до 2015 г. е диригент на хора на Американския колеж в София. През 2005 г. заедно с акад. Васил Казанджиев и съмишленици основа Българското музикално сдружение и е артистичен директор в продължение на 14 години.
За неговата работа му с хора са заснети няколко документални филми излъчвани на международни кино форуми и по БНТ. През 2012 г. Френският музикален канал Мezzo реализира едночасов филм, който получава световно разпространение и включен в емблематичната серия "Хоровете на Европа". И. Михайлов осъществява записи за радио BBC и марките Еdiciones Singulares, Brilliant Classics и Naïve. През 2009 записва за БНР филмовата музиката на композитора Митко Щерев.
От 2011 до 2015 г. е щатен диригент на Софийската филхармония - ръководи Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов" (Българската хорова капела). Гост-диригент е на оперни и симфонични оркестри в България, изнася концерти със Студио Примо, Кончерто Антико, Куарто Ансамбъл и чешкия Camerata Bohemianа.
Друг акцент от дейноста на И. Михайлов е опитът му, натрупан от работата му със световноизвестните диригенти Клаудио Абадо, Бернард Хайтинг, Пиер Булез, Сейджи Озава, Курт Мазур, Иван Фишер, Даниеле Гати, Жан-Клод Казацю, Йесус Лопес-Кобос, Жан- Бернар Помие, Урош Лайовиц, с тенора Хосе Карерас, както и с хореографите Пина Бауш и Морис Бежар.
През 2018 г. основава ансамбъла за източно пеене „Софийски псалти“, с който реализира проекта "Музика на православния изток", фокусиран върху славяно-византийската певческа традиция. Проектът, съдържащ компактдиск, книга и музикологично изследване, е финансиран от Национален фонд „Култура“ и е част от културната програма за българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Илия Михайлов е докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Владее английски, френски, италиански и руски език, което допринася за културното сътрудничество и комуникация посредством изкуствата.
Илия Михаилов, София, 2017.
На турне, Прага, 2018.
Музикферайн, Виена, 2019.
ЛОДКАТА НА ВЛЮБЕНИТЕ, София, 2017.
С моя именит учител, акад. Васил Казанджиев, София, 2008.
С прекрасната ми асистентка Розалия, Париж, 2017.
Театър Сан Карло, Неапол, 2019.
Големите български гласове, Невѐр (Франция), 2018.
С Джеръми Роузен, Париж, 2017.
Златната зала на МУЗИКФЕРАЙН, Виена, 2019.
Илия Михайлов, София, 2012.
Началото на Маестрото, София, 1999.
ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ е ансамбъл от професионални певици и съществува вече 40 години. Спецификата на тяхната гърлена гласова техника е базирана на напълно естествен процес на вокализация, която поддържа звука с мускулите на гърлото, а не с диафрагмата. От 1980 г. хорът е дирижиран от Здравко Михайлов, под чието ръководство в репертоара са включени творби, композирани със съвременна хармония и полифония върху мелодии от българския фолклор на автори като Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов, Петър Льондев, Стефан Мутафчиев и др.
През годините солистки на хора са Елена Божкова, Калинка Вълчева, Олга Борисова, Кремена Станчева, Анастасия Костова, Василка Андонова, Надежда Хвойнева, Стояна Бонева, Виолета Накова, Надка Караджова, Лиляна Галевска, Стояна Лалова, Янка Танева, Христина Лютова, Цветанка Варимезова и Златина Узунова. Създавайки по този начин най-добрия колектив от фолклорни гласове и благодарение на способностите на З. Михайлов като първокласен хормайстор, ансамбълът придобива международна известност и печели наградата Grand Prix de Disque на фестивала MIDEM във Франция.
От 1999 г. музикален директор на „Големите български гласов“ е Илия Михайлов. Заедно с хора осъществява много успешни проекти със знаменити творци като емблематичния български музикант Теодосий Спасов, холивудския композитор Мишел Коломбие, с френския джаз пианист Франсоа Рюлан и неговото трио, съвременните визуални артисти Мисирков/Богданов, с унгарския органист Ласло Фашанг и виртуоза на фолклорни флейти и гайда Болаж Донго Соколай и др.
Хорът гастролира в над 20 страни в Европа, Азия, Северна Америка на някои от най-престижните международни фестивали. Редовна част от тяхната образователна програма са майсторските класове за Харвардския университет, Парижкия университет 8, Страсбургската консерватория.
През 2005г. Министерство на външните работи на Република България селектира И. Михайлов и хора да създадат два албума за официални подаръци на страната по случай приемането й в Европейския съюз. Същата година Валерий Гергиев кани „Големите български гласове“ да изнесат концерти на Московския Великденски фестивал в Кремъл, зала „Чайковски“, и в манастира „Свети Петър“. Ансамбълът осъществява и турне в Канада, поставяйки рекорд по продадени за само за един ден 10 000 хиляди билети . Хорът участва и на Международния фестивал за нематерялно културно наследство в град Чънду, Китай.
Би Би Си, радио 3, записва „Големите български гласове“, а през 2012 г. френската музикална телевизия МEZZO заснема едночасов филм за работата им, включен в престижната серия „Хоровете на Европа".
Големите български гласове, София, 2020.
Проектът Balkan Crossover, София, 2011.
Теодосий Спасов, София 2008.
Теодосий Спасов и Илия Михайлов, София, 2009.
Пеят Марина и Фанка, София, 2020.
Големите български гласове.
Концерт в Българското посолство в Париж, 2017.
Илия Михайлов на репетиция, София, 2020.
Проект Balkan Crossover, Будапеща, 2010.
Илия Михайлов, София, 2018.
С Нейно Величество Царица Йоанна, Лисабон, 1996.
Илия Михайлов, Големите български гласове, София, 2000.
Спектакълът “Лодката на влюбените” е неочаквана комбинация между ням филм на големия режисьор в историята на европейското кино Жан Епщайн, хора Големите български гласове с диригент Илия Михайлов и триото на френския джаз пианист Франсoа Рюлан. Представен с голям успех в Италия, Франция и България, той получава възторжени отзиви, определящи го като „събитие от европейски мащаб, истинска симбиоза между импресионистичното кино и музиката на Източните Балкани“.
Този кино-концерт е замислен като поредица от музикални картини, които се развиват на фона на образите от филма, като ги коментират или допълват. Магическата сила на българските гласове по уникален начин се съчетава с оригиналните композиции на музикантите от джаз триото. Така се достига до въздействащ диалог между европейския джаз и неговата импровизационна стихия с неподвластната на времето музика на фолклорните песни.
Разнообразната музикална чувствителност създава нов и рядък звук и подпомагайки сюжета на филма, става неочакван съавтор на кино разказа.
Илия Михайлов и Франсоа Рюлан на репетиция, София, 2017.
Кино-концерт Лодката на влюбените, Варна, 2018.
Преди спектакъла Лодката на Влюбените, Варна, 2018.
ЛОДКАТА НА ВЛЮБЕНИТЕ, София, 2017.
Енрико Монтросе, Аоста, (Италия), 2019.
Аоста, Италия, 2008.
ЛОДКАТА НА ВЛЮБЕНИТЕ, София, 2017.
Кристоф Монийо ( саксофон ), София, 2017.
ЛОДКАТА НА ВЛЮБЕНИТЕ, Варна, 2019.
Бруно Шевийон (контрабас), София, 2017.
Големите български гласове, Франсоа Рюлан трио, Енрико Монтросе, Аоста, Италия, 2019.
Римския Театър, Аоста, Италия, 2019.
Филмовата музика на Митко Щерев
Съюзът на Българските филмови дейци избира Митко Щерев, широко известен като автор на евъргрийни и композитор на музиката за повече от 30 филма, за „филмов композитор на столетието“. През 2009 г. година Българската национално радио /БНР/ кани композитора да запише своята музика. Илия Михайлов, с когото Щерев работи продължително време и концертира активно, дирижира оркестъра на Радиото, а авторът изпълнява на пиано музикалните си произведения. Селекция на някои от най добрите филмови партитури на Митко Щерев, като „Осъдени души“ (1975), „Завръщане от Рим“ (1976), „Адаптация“ (1979), „Жребият“ (1993), „Принцът и просякът“ ( 2005) и „Мъж за милиони“ (2006), са записани и издадени на компактдиск, който по-късно става национален музикален бестселър.
Композиторът Митко Щерев.
Записи, София, 2009.
С музикантите от Варненския младежки оркестър.
С министъра на културата проф. Стефан Данаилов. Варна, 2008.
Репетиция за Филмовата музика на Митко Щерев. София, 2009.
С Камерен оркестър Студио Примо, София 2008.
Киноафиш за ОСЪДЕНИ ДУШИ.
Едит Салай и Ян Енгелерт в главните роли на Осъдени души.
Васил Найденов, изпълнител на едноименната песен от филма Адаптация, 1979.
Коста Цонев в главната роля на филма Жребият, 1993.
Киноафиш за Завръръщане от Рим, 1976.
Немската актриса Дагмар Ласандер в Завръръщане от Рим, 1976.
Чрез своето динамично присъствие на подиума и неуморно застъпничество за образование по изкуствата Илия Михайлов запознава с музиката много нови аудитории по света.
Провеждайки майсторски класове и в сътрудничество с утвърдени консерватории и университети, той създава разнообразни образователни проекти за ученици и студенти от всички нива на музикална компетентност.
Илия влага време и енергия в мисията си да заплени с музиката младите хора, твърдо уверен, че изкуствата играят основна роля в създаването на по-справедливо, мирно и интегрирано общество.
Илия Михйлов, София, 2012.
Концерт с хора на Американския колеж и Инструменталното студио, София, 2011.
Коледен концерт на Американския колеж в София, 2012.
Репетиция с учениците от Американския колеж в София, 2013.
С проф. Андрю Кларк от Харвардския унивеситет, 2012.
Хора на Американския колеж и Инструменталното студио, София , 2014.
Концерт с Харвардския университетски хор Радклиф, 2012.
Лятно турне с младежки хор Сан Люи дьо Гонзаг от Париж, Франция, 2014.
Майсторски клас в училището по Изкуства и Култура, Китай, 2019.
Българско хоро, Чънду, Китай, 2019.
На турне, Париж, 2017.
С най-добрата почитателка, Китай, 2019.
Звукът на Византия е музиколожки изследователски проект, чиято основна цел е да представи европейските музикални корени на България чрез славяно-византийската църковна музика, звучала по нашите земи. Целта е да се повдигне воала от Византийския свят, своего рода първообраз на Европейския съюз, със своето сърце в Константинопол и неговата снага - славянските страни България, Македония, Сърбия, Русия, в които православното християнство е основният структурообразуващ елемент. Най-свидната рожба на този свят е цивилизацията, наричана византийска, която е едно от двете лица на Европа и изгражда неделимото историческо единство на нашия континент.
В наши дни православната музика незаслужено е маргинализирана, докато в Западна Европа църковната музика звучи все повече от записи и концертни изпълнения. Крайно необходимо е постиженията в теоретичното изследване на Източната музика да бъдат доведени до знанието на обществото по пленителен и съвременен начин.
Систематизирайки и възстановявайки творби от X до XIX век, разчетени от старинни ръкописи, събрани от различни манастири, архиви и фондове, песнопенията са изследвани от специалисти и записани от църковни певци с духовно образование. Проектът обобщава литургичната музика, използвана в богослуженията на Балканския полуостров, която е повлияла развитието на западноевропейската култура за повече от хилядолетие.
През 2018 г. Илия Михайлов и неговият ансамбъл за Източно пеене „Софийски псалти” записаха и публикуваха част от изследвания материал на компактдиск, придружен от пояснителни текстове и илюстрации, в луксозно двуезично (на български и английски) издание.
Илия Михайлов, Земенски манастир, България, 2020.
Ансамбъл за Източно пеене „Софийски псалти“, София, 2018.
Православната църква Св. Йоан Богослов - Канео, Охрид, Северна Македония, 2019.
Източни ( Византийски ) невми.
Карея, Света гора (Атон).
Св. Йоан Кукузел
Икона изобразявяща Св. Роман Сладкопевец.
Манастирът Симонопетра, Света Гора (Атон), Гърция.
Колелото (трохос) известно като 'солфежа' на Св. Йоан Кукузел.
Манастирът Дохиар, Света Гора (Атон), Гърция.
Ансамбъл за Източно пеене „Софийски псалти“, София 2018.
Залез гледан от манастира Пантократор, Света Гора (Атон), Гърция.
Text here.
AB ORIENTE LUX: Музика на православния Изток
Text here.
ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ: Антология
Text here.
МАЙЕРБЕР ВЪВ ФРАНЦИЯ
Text here.
ШАРЛ-СИМОН КАТЕЛ: Баядерките
Text here.
ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Text here.
МИТКО ЩЕРЕВ: Филмова музика
Text here.
БЛУБА ЛУ / Андрония Попова (Рони): На живо от Първо Студио на БНР
Text here.
СЪКРОВИЩА НА БЪЛГАРИЯ
Text here.
ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ / Димитър Петров: Антология
Text here.
ТВ СЕРИЯ LARGO WINCH: Саундтрак
Text here.
ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ: Български фолклорни песни
Text here.
ГОЛЕМИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЛАСОВЕ: Православни песнопения